Бам! И се превръщаш в баба

Свекърва или тъща, идва този прелом и как да приемем метаморфозата?

Онзи момент, в който образът на баба придобива ясни очертания – безспорно е противоречив. Хем се радваш, че ще присъстваш в живота на едно малко същество и искаш от все сърце то да е здраво и щастливо, да му дадеш всичките си знания, умения и най-вече любов. Хем разбираш кристално ясно – все повече се отдалечаваш от центъра на живота...

Има и друга гледна точка, тази с повече хумор. Ако си кажеш: „Какво толкова? Да не ти пука!“ може и да проработи.

Бабите и дядовците са безспорно важни, но излизат от очертанията на тесния семеен кръг и са съвсем наясно с това. Знаете много вицове, започващи с „Една тъща отишла на гости и се заседяла с дни. Как дъщеря ѝ и зетят да ѝ кажат най-мило да си ходи...“ и тем подобни случки със свекърви(ща). Много хора споделят мнението на Чарлз Дарвин за подобни взаимоотношения: „Човек е принуден да ходи на гости и да кани роднини, което е ужасна загуба на време.“

Това е смешно, обаче е и деликатно – когато властната свекърва разбере, че снаха ѝ не я харесва или, не дай си Боже, я мрази, може да стане много зла, уви. Конфронтацията с нея няма как да доведе до нещо добро, а не можеш да я игнорираш, но, да не се отплесваме. Искаме да кажем следното: и свекървата има чувства, и тя някога е била снаха, има богат опит с всякакви ситуации.

Затова ѝ е много трудно да стиска зъби и да не се държи покровителствено с младите, да не се меси, оправдавайки всичките си забележки и коментари с безспорния факт – иска те да са щастливи. Ами ако пък тези млади са действително и чистосърдечно щастливи, какво им пука, че свекървата/тъщата нещо си критикува и обяснява?!

Ключовият момент е появата на внучето, то е тепихът, на който тя (в повечето случаи) се вихри в пълнота. За коликите, плюнченето, засукването, за това как се кърми, какво се прави, когато се появи първото зъбче, когато детето има запек/разтройство, как се приспива, яде и въобще - тя има в ръкава си хиляди съвети, които просто не искаме да чуем...

Снимка: pixabay.com

Истината е, че с появата на първото бебе и свекърви, и тъщи се преобразяват до неузнаваемост. Те искат да бъдат полезни. Страхуват се да не ги прогонят. „В резултат лошите често стават горе-долу поносими, а добрите – почти невъзможни“, констатира Либи Първис в книгата си „Ка да НЕ сме идеалното семейство“ (издание на „Обсидиан“).

И продължава с прозренията на Нели Дън, авторка на сборник с интервюта на баби: „Не очаквай да се почувстваш щастлива, просто свикни да бъдеш полезна. Аз се почувствах съвсем объркана. Не бях майката на детето. Трябваше да свикна с това да бъда просто баба, а не принцесата в леглото с новородения малък принц, каквато бях, когато се роди баща му. Вместо това бях там, с навити ръкави, готова да помагам.“

„...Ако младите родители действат като единен и самоуверен фронт и ясно дадат да се разбере, че сами определят приоритетите в отглеждането на детето и укрепването на семейството и всяка помощ е добре дошла, но не и опитите за вмешателство, повечето семейства установяват някакъв индивидуален modus vivendi* между поколенията“, заключава Първис. 

* начин на живот, от латински език

Марина Атанасова